Участие в образователния процес на 6-9 годишните деца в състояние на интелектуална недостатъчност

През погледа на изследователската практика

В монографията са проследени позитивните тенденции в познавателното и социалното развитие на децата в състояние на интелектуална недостатъчност, анализирани на основата на екологичната психология, инклузивната педагогика и промените в образователната практика.

Как тази книга получи заглавието си? Всичко е основано на една хипотеза, която отдавна занимава интереса на изследователи и практикуващи от образователните практики на различни страни и която тепърва предстои да бъде доказана с оглед на българския модел на образователна интеграция. Ако продължим да мислим за интелектуалната недостатъчност като за болест, сбор от симптоми и процеси на комплексно изоставане ние я превръщаме в оправдание и в начин за отнемане на естеството на индивидуално развитие. Показването на значимостта на участието на децата в състояние на интелектуална недостатъчност в широкия спектър от взаимодействия, обхванати от околната и в частност от образователната среда е предметът на настоящето изследване.

Съвременните идеи за изучаване на глобалното развитие на детето се основават на знанието за взаимодействието „дете-среда“ и принадлежат на екологичната и антропологичната школа в педагогиката и психологията. Тази парадигма, приложена по отношение на децата в състояние на интелектуална недостатъчност, измества основния акцент, като хвърля светлина върху индивидуалния капацитет за участие в дейността и социалните отношения. Утвърденият маниер за оценяване и създаване профила на индивидуално развитие, основан на класическите методи и средства за „измерване“ на интелектуалния капацитет и способностите, не покрива очакванията на учителите и психолозите от практиката. Съществуващото разминаване между методическите указания и стандарти за оценяване и необходимостта от провеждане на гъвкаво и ефикасно диференцирано и индивидуално обучение поставя изискването за обновяване на възгледите. В този смисъл, генералната хипотеза се разпада на отделни части и достига до поставянето на „проверка“ на всеки от аспектите на развитие, независимо от това дали детето е със, или без интелектуална недостатъчност. Процесите на развитие са разглеждани неделимо от контекста на средата и изучаването им се основава на динамиката на отношения и взаимодействия, отразяващи диференциалните характеристики на индивидуалното и груповото функциониране. Именно с тази вътрешно теоретична промяна е свързана идеята за пресъздаване на промените в училищната практика по два условно независими начини: като подкрепяща среда и усъвършенстваща се учителската позиция и компетентности, и като показани познавателни и социални умения на децата в състояние на интелектуална недостатъчност за участие в образователния процес. Тяхната обвързаност разкрива основната цел на изследването, свързано с търсенето на решаване на общообразователните въпроси и ситуации, засягащи всички приобщени към процесите на образователната интеграция.

Избраният екологичен подход може да ни научи на поредицата от начини на поддържане и осъществяване на педагогическо взаимодействие с децата в състояние на интелектуална недостатъчност в контекста на образователния процес. Визираната хипотеза се конкретизира в две предварителни предписания. Ако се създават подходящи условия за адаптация, функциониране и интерактивност на широкия спектър от образователни дейности и социални отношения, и бъде осъществена своевременна професионална подготовка на учителите за работа с децата в състояние на интелектуална недостатъчност, ще бъдат постигнати значими и позитивни тенденции в тяхното глобално развитие, опосредствано от активното им участие в организирания образователен процес. Обозначената идейна промяна достига критичния си момент посредством необходимостта от функционалната реорганизация на образователната среда, а също така и до разсъждаването на учителите над преценяваните решения, които трябва да бъдат изпълнени на практика.

Формулирането на целта на настоящия труд се основава на посочените хипотези и визира обяснението на теоретичните и практическите аспекти на участието в образователния процес на 6-9 годишните деца в състояние на интелектуална недостатъчност. За реализирането на целта са конкретизирани следните задачи:

 Проучване на съвременните идеи за състоянието на интелектуална недостатъчност и представяне на основните характеристики на развитие на 6-9 годишните деца;

 Избор, адаптация и апробиране на методиката за функционално оценяване на познавателното и социалното развитие;

 Създаване на познавателния и социалния профил на децата в състояние на интелектуална недостатъчност;

 Представяне на положителните тенденции на познавателно и социално развитие на 6-9 годишните деца в състояние на лека и средна степен на интелектуална недостатъчност, свързано с професионалното усъвършенстване на учителите и основано на сравнителния анализ на данните от проведеното изследване.

През последното десетилетие развитието на образователните услуги у нас се основава на принципите за „достъпност“ и „отвореност“ като предоставя условията, ресурсите и средствата за организираното обучение на децата в състояние на интелектуална недостатъчност в общообразователното училище и детска градина. Обединяването на традиционната и специално-педагогическата практика се основава на синергията на образователно-педагогическите и социално-терапевтичните практики и тяхното трансформиране в модела на интегрираното обучение. Нормативните регламенти формализират тези предписания в изисквания за тяхното своевременно приложение на практика, чиято глобална цел е да бъдат разгърнати и приложени в действие наличните и допълнително необходимите ресурси на нивото на индивидуалните потребности на всяко дете, всеки учител и специалист.

Интеграцията на децата в състояние на интелектуална недостатъчност в общообразователното училище е промяна с фундаментално значение. Нейното осъществяване е немислимо без реформирането на образователните практики и училищната среда, и превръщането им в работещо място за всички деца и ученици. Създаването на условия и предоставянето на образователни услуги, които да стимулират познавателното и социалното развитие на децата със специални образователни потребности е мисия, състояща се в това да направи възможно получаването на достойно, интересно и необходимо обучение, което да позволи разгръщането на индивидуалния потенциал на всяко дете, подчертавайки социалната и културна идентичност на индивида като равностойна част на обществото.

Интересът е концентриран към разкриване на тенденциите на познавателно и социално развитие на 6-9 годишните деца в състояние на интелектуална недостатъчност, изведени от наблюденията и оценяването на осъществявани трансформации в образователните практики. Предоставените теоретични и практически решения подсилват ролята на учителите и тяхната професионална отговорност по отношение на приемането и включването на децата със специални образователни потребности в образователния процес. Перспективата на социалните и професионални отношения е променена и това се наблюдава в йерархията на педагогическата реорганизация, в която децата от обикновения клас са равностойни и активни партньори. В хода на изложението са представени научни аргументи и факти, доказващи положителните тенденции на образователната интеграция и инклузия като път към удовлетворяване на образователните потребности на детето, постигнато и с дейното участие на учители и деца.